Русия: цените хвърчат, населението и бизнесът изнемогват

Войната става все по-скъпа за Русия. Разходите за отбрана изместват гражданските, данъчната тежест върху бизнеса нараства, а приходите от петрол и газ намаляват. Как се отразява това на икономиката, на цените и на населението?

Руснаците масово се оплакват от растящите цени. Социалните мрежи са пълни с видеоклипове, в които жители на различни региони изразяват възмущението си от рязкото поскъпване на хранителните стоки. Хората са особено раздразнени от факта, че цените са започнали да се покачват непосредствено след парламентарните избори.

Още новини от Украйна

"Изборите минаха - значи вече може да вдигат цените. Буквално за една нощ хранителните продукти поскъпнаха с 15–35 процента. Толкова по въпроса за "стабилността". Цените са стабилни само в едно отношение: те неизменно вървят нагоре", пише блогърката Лера Миронова в Инстаграм. "Когато влезеш в магазина, можеш да припаднеш", споделя Анастасия от Самара.

"След изборите вдигнаха дори цената на хляба. Всичко поскъпна. Да не говорим за увеличението на комунални услуги - ръстът при тях е с 15–20 процента", оплаква се жителка на град Стерлитамак в Башкортостан.

Според прогнозите на Института по проблемите на естествените монополи, 2026-а ще бъде първата от шест години насам, в която доходите на руснаците ще растат по-бавно от разходите за комунални услуги.

Що се отнася до цените на хранителните продукти, в началото на годината статистическата служба Росстат посочи, че руснаците харчат почти 40 процента от доходите си за храна, което е най-лошият показател от 2008 година насам. В същото време през септември очакванията на гражданите във връзка с инфлацията са се влошили, съобщава Централната банка. Но пък тя отчита, че ръстът на цените през септември "в повечето региони е бил умерен".

Далеч не всички са съгласни с тази оценка. Бившият първи заместник-министър на финансите и бивш председател на Надзорния съвет на Московската борса Олег Вюгин заяви наскоро, че вече ще се смята за успех, ако на руснаците парите им стигат поне за пълноценно хранене.

"Страната е в стагфлация"

Икономистът Николай Кулбака определи пред ДВ динамиката като негативна. Той дава за пример ситуацията на автомобилния пазар: "Статистиката за продажбите на нови автомобили показва, че се движим по един от най-лошите сценарии през последните години. Очевидно хората реагират на недостига на бензин. Това не е от добър живот".

"Потребителската инфлация през 2026-а, изглежда, ще отстъпи само на ценовото безумие от 2022 година. И това е лош знак. Страната е обхваната от стагфлация, която не може да бъде овладяна с икономически мерки, а никой не възнамерява да предприема политически действия за спасяване на икономиката", твърди Кулбака.

Депутатката Ирина Роднина не вижда голям проблем в инфлацията. "Животът поскъпва навсякъде, не само в Русия. Хората постоянно са недоволни, когато нещо се променя, а в този случай цените се повишават. Човекът е устроен така, но постепенно се приспособява към всичко."

Думите на бившата известна фигуристка, която дълги години е живяла в САЩ, бързо се разпространиха в руската интернет мрежа и предизвикаха вълна от възмущение. "Тя е била в Америка в най-трудния за руснаците период (1990-те години – б. ред.), а сега седи в депутатското си кресло и ни учи как да живеем", възмущава се един от потребителите.

Военният бюджет е на първо място

В доклад за аналитичния център NEST икономистът Сергей Алексашенко пише, че военните разходи изместват гражданските. Държавата последователно увеличава данъците, но приходите въпреки това не растат: "Увеличаването на данъчната тежест едва успява да компенсира спада в приходите от нефт и газ".

При това бюджетният дефицит засега не е твърде голям, но възможностите за неговото покриване стават все по-малко.

Военният бюджет се надува за сметка на намаляването на разходите за социални нужди, посочва експертката от берлинския център "Карнеги" Александра Прокопенко. Тя предполага, че над 40 процента от бюджетните средства ще отидат за силовите структури. През 2027 година се планира да бъдат изразходвани 17,1 трилиона рубли за отбрана. От разпада на Съветския съюз насам Русия никога не е харчила толкова много средства за военни нужди.

Бизнесът изнемогва

Основната тежест на разходите за войната пада върху бизнеса, казва пред ДВ икономистът Владимир Милов. Според него, предвид спада в приходите от нефт и газ, от активното население ще бъде изтръгнато всичко възможно: "Сега при нас вместо комисари от НКВД с револвери има Федерална данъчна служба. Поговорете с руските предприемачи: тяхната ситуация е толкова тежка, че е по-лесно да се застрелят. Икономиката расте по-бавно и се събират повече данъци."

По думите на Милов, данъчните изискват от предприемачите да доплащат, дори ако са си плащали данъците редовно и не дължат нищо. Бирниците се оправдават, че трябвало да изпълнят план, и заплашват с проверки, от които бизнесът може да бъде затворен за определен период от време и да загуби клиенти.

Руският президент Владимир Путин заяви наскоро, че бизнесът трябва да се чувства уверен и спокоен. Иронията е в това, че изявлението му бе направено малко след като властите обявиха увеличение на данъците. Руският съюз на индустриалците и предприемачите вече изрази несъгласие с фискалните промени.

В същото време бизнесът е под постоянен натиск, пряко свързан с войната. Разходите на предприятията нарастват заради кризата с горивата, ударите по складовете на Wildberries, а напоследък - и по центровете за данни на "Яндекс" и "Сбербанк".

"Именно това е инфраструктурата на XXI век, ние някак си не забелязваме колко е важна и колко сме свикнали с нея. Но когато всичко започне да се руши, у младите хора възниква усещането за абсолютна безнадеждност на съществуването. Те са свикнали с навигацията, с такситата. Свикнали са, че по всяко време могат да поръчат нещо и да го получат веднага. И изведнъж този комфорт на ежедневието започва да се разпада пред очите ни", казва икономистът Игор Липсиц.

Международният валутен фонд констатира, че руската икономика е в стагнация. През следващата година растежът ѝ ще бъде не повече от 0,9 процента. Въпреки това, според икономиста Владислав Иноземцев, в Кремъл, изглежда, не се тревожат особено.

"Когато си в разгара на война, не се вглеждаш прекалено в икономическия растеж", обяснява той логиката на руските власти. "Не мога да си спомня нито една голяма държава, която по време на война да е успяла да постигне бърз растеж на БВП и повишаване на благосъстоянието на населението. Основната задача е да се спечели войната, да се поддържа военното производство, да се преодоляват настоящите трудности и след няколко години да се стигне до връщане към нормалния живот. Дори ако БВП леко спадне, това не е проблем."

Според Иноземцев руското ръководство дава да се разбере, че е готово да продължи войната срещу Украйна още поне две-три години.

Автор: Денис Кишневски